Наско Сираков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Наско Сираков
Лична информация
ПрякорСирака
Роден
Наско Петков Сираков
26 април 1962 г. (61 г.)
Ръст186 см[1]
ПостЦентрален нападател
Юношески отбори
1975 – 1980България Левски
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1980
1980 – 1981
1981 – 1982
1983 – 1988
1988 – 1990
1990 – 1991
1991 – 1992
1992
1993 – 1994
1995
1995 – 1998
Общо:
България Левски
България Спартак Варна
България Хасково
България Левски
Сарагоса
Еспаньол
Левски
Ланс
Левски
Ботев Пловдив
Славия
3
21
35
131
41
24
27
11
57
20
36
406
(0)
(4)
(8)
(89)
(10)
(3)
(26)
(3)
(51)
(4)
(19)
(217)
Национален отбор
1983 – 1996 България78(24)
Треньор
1996 – 1998
1997
1999 – 2008
2013
България (помощник)
Славия (играещ треньор)
Левски (изп. директор)
Левски (изп. директор)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Наско Петков Сираков е бивш български футболист, играл предимно като централен нападател, изпълнителен директор на ПФК Левски от 1999 до 2008 г. От 2 юни 2020 г. става собственик и главен мажоритарен акционер на ПФК Левски (София).

Роден е на 26 април 1962 г. в Стара Загора.

Сираков е играчът с най-много голове в историята на Левски – 165.

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Стил на игра[редактиране | редактиране на кода]

Играе като нападател, притежава отличен удар с двата крака и особено с глава. Висок е 186 см и тежи 82 кг. Истински лидер на отбора, типичен голмайстор. Един от най-добрите футболисти в България през 80-те и 90-те години.

Клубни отбори[редактиране | редактиране на кода]

През 1991 се връща в Левски и става голмайстор на А група с 26 гола, но „сините“ остават на второ място в класирането. В 1992 преминава във френския Ланс, но там остава само половин сезон, след което се връща в Левски. През 1994 Наско става капитан на отбора. Вкарва 30 гола в шампионата, което отново го прави голмайстор на първенството. През 1994/95 е с основен принос за титлата на Левски, вкарвайки 12 гола в 10 срещи. На полусезона преминава в Ботев (Пловдив). През 1995 е взет в Славия със свободен трансфер. Сираков става голямата звезда на „белите“ и ги извежда до дубъл – титла и национална купа. През 1997 става играещ треньор на Славия.

За родния си Левски има 205 мача и 165 гола – рекорд за клуба. За Славия – 36 мача и 19 гола, за Хасково – 35 мача и 8 гола и за Ботев (Пловдив) – 18 мача и 4 гола.

Има общо 294 мача и 196 гола в А група – трето постижение в историята след Петър Жеков и Мартин Камбуров.

Шампион на България през 1984, 1985, 1988, 1993 и 1994 с Левски и през 1996 г. със Славия. Носител на купата на страната през 1984, 1986, 1992 и 1994 с Левски и през 1996 г. със Славия. Носител на Купата на Съветската армия (в неофициалния турнир) през 1984, 1987 и 1988 г. с Левски. Голмайстор на „А“ група с отбора на Левски през 1987 с 36 гола (Бронзова обувка), 1988 с 28 гола, 1992 с 26 гола и 1994 г. с 30 гола.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Играл е 82 мача в националния отбор и е отбелязал 23 гола. Дебютира на 7 август 1983 г. срещу Алжир – 3:2. Последният му мач е на 13 юни 1996 г. срещу Румъния – 1:0, в Нюкасъл на ЕП-96.

Участва на две Световни първенства по футбол:

  • СП-86, където България достига до осминафинал. Автор е на изравнителния гол в мача на откриването срещу световния шампион Италия – 1:1. Играе и в 4-те мача.
  • СП-94, където България постига най-големият си успех на световни първенства – четвърто място, а Сираков е автор на един гол срещу Аржентина при победата с 2:0 в мач от груповата фаза и изработва дузпата за почетния гол на полуфинала срещу Италия – 1:2, както и една дузпа в мача срещу Гърция, завършил 4:0. Играе и в 7-те мача.
  • Вторият български футболист вкарвал гол на две световни първенства (Мексико'86 и САЩ'94). И двата с глава. Другият футболист с това постижение е Христо Бонев с голове на мондиалите през 1970 и 1974.
  • В евротурнирите за Левски е изиграл 23 мача и е вкарал 10 гола (6 мача и 3 гола за КЕШ, 9 мача и 5 гола за КНК и 8 мача и 2 гола за купата на УЕФА.
  • Мачовете на Наско за България:
  • 1.07.08.1983-Алжир-България 2 – 3
  • 2.31.08.1983-Гърция-отбор на лигата-България 2 – 3
  • 3.07.09.1983-Норвегия-България 1 – 2 Първи гол за националния отбор
  • 4.16.11.1983-България-Уелс 1 – 0
  • 5.21.12.1983-Югославия-България 3 – 2
  • 6.08.06.1984-Дания-България 1 – 1
  • 7.21.11.1984-Франция-България 1 – 0
  • 8.05.12.1984-България-Франция 4 – 0 1 гол
  • 9.05.02.1985-Швейцария-България 0 – 1
  • 10.06.02.1985-Полша-България 2 – 2
  • 11.06.04.1985-България-ГДР 1 – 0
  • 12.17.04.1985-ФРГ-България 4 – 1
  • 13.02.05.1985-България-Франция 2 – 0 1 гол
  • 14.01.06.1985-България-Югославия 2 – 1
  • 15.19.02.1986-Мароко-България 0 – 0
  • 16.09.04.1986-България-Дания 3 – 0 2 гола
  • 17.23.04.1986-Белгия-България 2 – 0
  • 18.30.04.1986-България-КНДР 3 – 0
  • 19.31.05.1986-Италия-България 1 – 1 Световно п-во откриване 1 гол
  • 20.05.06.1986-България-Р.Корея 1 – 1 Световно п-во
  • 21.10.06.1986-Аржентина-България 2 – 0 Световно п-во
  • 22.15.06.1986-Мексико-България 2 – 0 Световно п-во
  • 23.10.09.1986-Шотландия-България 0 – 0
  • 24.29.10.1986-Тунис-България 3 – 3 2 гола
  • 25.19.11.1986-Белгия-България 1 – 1
  • 26.01.04.1987-България-Ейре 1 – 0
  • 27.30.04.1987-Люксембург-България 1 – 4 1 гол
  • 28.20.05.1987-България-Люксембург 3 – 0 1 гол
  • 29.23.09.1987-България-Белгия 2 – 0 1 гол
  • 30.14.10.1987-Ейре-България 2 – 0

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

По сезони:
Сезон Отбор Мачове Голове Отборни титли Индивидуални награди
1997/98 г. Славия 1 0
1996/97 г. Славия 12 3
1995/96 г. Славия 23 16 шампион,
носител на купата
есен 1995 г. Ботев (Пловдив) 3 0
пролет 1995 г. Ботев (Пловдив) 15 4
есен 1994 г. Левски 10 12
1993/94 г. Левски 26 30 шампион,
носител на купата
голмайстор на „А“ група (30 гола)
пролет 1993 г. Левски 11 9 шампион
есен 1992 г. Ланс 11 3
1991/92 г. Левски 27 25 носител на купата голмайстор на „А“ група (26 гола)
1990/91 г. Еспаньол 24 3
1989/90 г. Реал (Сарагоса) 29 7
1988/89 г. Реал (Сарагоса) 12 3
1987/88 г. Левски 30 28 шампион,
носител на Купата на Съветската Армия
голмайстор на „А“ група (28 гола)
1986/87 г. Левски 27 36 носител на Купата на Съветската Армия Бронзова обувка“ (36 гола)
1985/86 г. Левски 11 4 носител на купата
1984/85 г. Левски 19 15 шампион
1983/84 г. Левски 17 2 шампион,
носител на купата и на Купата на Съветската Армия
1982/83 г. Левски 24 4
есен 1982 г. Хасково 5 0
1981/82 г. Хасково 30 8
1980/81 г. Спартак (Варна) 21 4
пролет 1980 г. Левски 3 0
от 1975 до 1979 г. Левски (юноша)

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Отборни[редактиране | редактиране на кода]

Левски (София)
Славия (София)

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • Голмайстор на „А“ група (4): 1987 (36 гола), 1988 (28 гола), 1992 (26 гола), 1994 (30 гола)

Треньор и ръководител[редактиране | редактиране на кода]

От 1996 до 1998 г. е помощник-треньор на националния отбор на България, с който е на СП-98. Треньор на Славия през 1997 г. От 1999 до април 2003 и от април 2004 г. е изпълнителен директор на Левски (София).От 2 юни 2020 г.е собственик и главен акционер на ПФК Левски (София).

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Женен е за Илиана Раева – състезателка и треньорка по художествена гимнастика. Имат две дъщери.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Профил на Наско Сираков // Посетен на 9 February 2018.
  2. Dimitrov, Georgi. Жените, без които Сираков не може. Славея обещава внуци на синия шеф, Виолета мечтае за собствена банка // 7sport.net, 4 September 2006. Архивиран от оригинала на 1 April 2019. Посетен на 20 June 2015.